BG
Лицензът е копиран в клипборда
Ако свалянето не започне автоматично натиснете тук.
За повече информация относно използването на снимките и Creative Commons лицензиите вижте CC инфо страница.
Сред капчиците на мъглата минава тънък силует. Студено е и овехтяло във селския ми кабинет. Живее простата вселена единствения си живот. Студено е от теб до мене. Студено е от под до свод. И аз почти не различавам предметите на моя кръг. Към лампата се устремява въздишката ми като стрък. Като единствен, стародавен, забравен спомен, че съм жив – в отблясъци на чужда слава, в прекрасни като стих лъжи. Жестоко е, като го мисля, ала сърцето го твърди: Врагът е винаги безчислен. Приятелят е все един. Николай Заяков
Няма предложени.
Ако не виждате всички степени на скалата мониторът ви не е настроен добре.
