На този бряг оставихме
разлюления смях на маковете,
милувките на зеленооката трева,
мириса на синева
и стъпките на едно друго „аз” –
влюбено и щастливо,
за да продължим нататък,
без обещание за връщане…
Защо?!...
Весела Димова
25.05.2014 г.
На този бряг оставихме
разлюления смях на маковете,
милувките на зеленооката трева,
мириса на синева
и стъпките на едно друго „аз” –
влюбено и щастливо,
за да продължим нататък,
без обещание за връщане…
