Не обещавай
никому света…
Далечните звезди
не обещавай!
Не обещавай
бледата луна,
която над тополите
изгрява…
Не обещавай
призрачния мрак,
населен с хора,
светлини и птици…
Не казвай,
че ще се завърнеш пак –
докато дишаш,
вярваш и обичаш…
Достатъчно е
двама да вървим
по улици
със тежки калдаръми…
Без раници,
без рани
и без грим –
ръка в ръка,
докато се разсъмне…
Весела Димова
29.05.2014 г.
Не обещавай
никому света…
Далечните звезди
не обещавай!
Не обещавай
бледата луна,
която над тополите
изгрява…
Не обещавай
призрачния мрак,
населен с хора,
светлини и птици…
Не казвай,
че ще се завърнеш пак –
докато дишаш,
вярваш и обичаш…
Достатъчно е
двама да вървим
по улици
със тежки калдаръми…
Без раници,
без рани
и без грим –
ръка в ръка,
докато се разсъмне…
