"Между етажите на живота, просто вратата пред теб се отваря. Някой влиза в асансьора и остава така – с теб. И ти искаш да го задържиш. И той иска. Без никой от никого да бяга. Колко по-лесно е просто да обичаш... и да го повярваш. Нямам сила вече да играя нищо, в което няма любов."
Радослав Гизгинджиев
"Между етажите на живота, просто вратата пред теб се отваря. Някой влиза в асансьора и остава така – с теб. И ти искаш да го задържиш. И той иска. Без никой от никого да бяга. Колко по-лесно е просто да обичаш... и да го повярваш. Нямам сила вече да играя нищо, в което няма любов."
