Трябваше да си до мен,
когато прахът на Вселената
се смеси със сълзите на Господ
и се родиха звездите…
Трябваше да си до мен,
когато ангелите
размахаха криле
и повяха първите ветрове…
Трябваше да си до мен,
когато луната
изми лицето си в морето
и разпиля сребърна светлина
върху вълните му…
Трябваше да си до мен,
когато върховете
се сбогуваха със залеза
и нямаше друг бог на света,
освен тишината…
Трябваше да си до мен…
Но ти не беше –
и не мога да ти разкажа
всичко това…
Мога само
да го напиша с устни
върху кожата ти…
В.Димова
08.07.2014 г.
Трябваше да си до мен,
когато прахът на Вселената
се смеси със сълзите на Господ
и се родиха звездите…
Трябваше да си до мен,
когато ангелите
размахаха криле
и повяха първите ветрове…
Трябваше да си до мен,
когато луната
изми лицето си в морето
и разпиля сребърна светлина
върху вълните му…
Трябваше да си до мен,
когато върховете
се сбогуваха със залеза
и нямаше друг бог на света,
освен тишината…
Трябваше да си до мен…
Но ти не беше –
и не мога да ти разкажа
всичко това…
Мога само
да го напиша с устни
върху кожата ти…