Аз бях слънчоглед…
Но моето слънце залезе –
потъна зад някакъв тъжен,
мъглив хоризонт…
Аз бях слънчоглед…
Повярвайте,
мракът е бездна…
И станах човек,
сред човеци
намерил подслон...
Научих се бавно
да дишам
с човешкия ритъм,
да се боря за хляба,
по земята да стъпвам с нозе…
Но остана
проклетият навик
да диря в очите ви
онова непрежалено слънце…
И парченца небе…
Весела Димова
23.12.2013 г.
Аз бях слънчоглед…
Но моето слънце залезе –
потъна зад някакъв тъжен,
мъглив хоризонт…
Аз бях слънчоглед…
Повярвайте,
мракът е бездна…
И станах човек,
сред човеци
намерил подслон...
Научих се бавно
да дишам
с човешкия ритъм,
да се боря за хляба,
по земята да стъпвам с нозе…
Но остана
проклетият навик
да диря в очите ви
онова непрежалено слънце…
И парченца небе…
Весела Димова
23.12.2013 г.
Предложени редакции
Няма предложени.
Снимки на sevenseconds
Ключови думи
Няма добавени
Още снимки от рейтинга
Лиценз
Всички права запазени
Ако не виждате всички степени на скалата мониторът ви не е настроен добре.