Аз бях слънчоглед…
Но моето слънце залезе –
потъна зад някакъв тъжен,
мъглив хоризонт…
Аз бях слънчоглед…
Повярвайте,
мракът е бездна…
И станах човек,
сред човеци
намерил подслон...
Научих се бавно
да дишам
с човешкия ритъм,
да се боря за хляба,
по земята да стъпвам с нозе…
Но остана
проклетият навик
да диря в очите ви
онова непрежалено слънце…
И парченца небе…
Весела Димова
23.12.2013 г.
Аз бях слънчоглед…
Но моето слънце залезе –
потъна зад някакъв тъжен,
мъглив хоризонт…
Аз бях слънчоглед…
Повярвайте,
мракът е бездна…
И станах човек,
сред човеци
намерил подслон...
Научих се бавно
да дишам
с човешкия ритъм,
да се боря за хляба,
по земята да стъпвам с нозе…
Но остана
проклетият навик
да диря в очите ви
онова непрежалено слънце…
И парченца небе…
Весела Димова
23.12.2013 г.
Public edits
No edits suggested.
Снимки на sevenseconds
Tags
Няма добавени
Още снимки от рейтинга
license
All rights reserved
Do you see all degrees clearly? If not, calibrate your monitor.
