Ти, който научи
дърветата да цъфтят
и птиците да летят,
Ти, който накара мечтите ни
да ходят по облаците
и да крадат звезди
от небесната кошница,
Ти, който създаде върховете,
но ни остави сами
да прокарваме пътищата си
и изпрати болката и любовта –
да ни бъдат съветници,
Ти, който сътвори мрака,
за да блесне по-ярко
светлината ти
и ни даде очи –
да я виждаме
и сърце – да я следваме,
Ти, който си ни направил от кал
по свой образ и подобие,
прибери ни обратно
при себе си,
преди да сме си повярвали,
че ние сме те създали
по свой образ и подобие…
Весела Димова
Ти, който научи
дърветата да цъфтят
и птиците да летят,
Ти, който накара мечтите ни
да ходят по облаците
и да крадат звезди
от небесната кошница,
Ти, който създаде върховете,
но ни остави сами
да прокарваме пътищата си
и изпрати болката и любовта –
да ни бъдат съветници,
Ти, който сътвори мрака,
за да блесне по-ярко
светлината ти
и ни даде очи –
да я виждаме
и сърце – да я следваме,
Ти, който си ни направил от кал
по свой образ и подобие,
прибери ни обратно
при себе си,
преди да сме си повярвали,
че ние сме те създали
по свой образ и подобие…