Първо си тръгнаха вълшебниците,
защото светът спря да вярва във вълшебства.
После си тръгнаха разказвачите на приказки,
защото хората не вярваха в приказки с щастлив край.
Накрая си тръгнаха сеячите на надежда,
защото надеждата си тръгна с вълшебниците и разказвачите.
Предстоеше жътва...

С.И.
05.12.13.

* * *

Сеячо на надежда,
ти си тук…

Вълшебниците
вече си отидоха,
след тях –
и разказвачите на приказки
и бавно посивя
небесносиньото,
замрежено
от сенките на облаци
и погледи,
приведени към ниското…
Защото любовта
е само болка,
когато ни намира
твърде късно
и времето си мерим
не със срокове,
а с мигове
от нечие отсъствие…

Сеячо на надежда,
остани…

Преди да дойде
времето на жътвата
и заедно със житото
в хамбарите
да легне лятото,
посечено от сърпове
на безпощадни
есенни жетвари
с очи от залези
и с дъх на вино,
което като див пелин
горчи,
посей звезди
в душите на невинните…

Сеячо на надежда,
остани…

Весела Димова
07.12.2013 г.