Ще изсъхне градът…
И ще тръгнем
по свежите улици –
като две ненамерили
път към дома си деца…
Ще изтрием
онези солени пътечки
по бузите,
разделили за кратко
в душите
смеха от плача…
Ще вървим
между кал и небе…
Аз те каня на среща
през трънливата болка
на всички проклети
„Защо?...”
Нека спрем на кафе…
И кафето
да бъде горещо –
капучино
с канела и захар,
и с дъх на живот…
В.Димова
09.07.2013 г.
Ще изсъхне градът…
И ще тръгнем
по свежите улици –
като две ненамерили
път към дома си деца…
Ще изтрием
онези солени пътечки
по бузите,
разделили за кратко
в душите
смеха от плача…
Ще вървим
между кал и небе…
Аз те каня на среща
през трънливата болка
на всички проклети
„Защо?...”
Нека спрем на кафе…
И кафето
да бъде горещо –
капучино
с канела и захар,
и с дъх на живот…
