В часа
на уморените разпятия –
хоризонтална тишина
и вертикална болка –
от бряг до бряг
и после – до звездите…
когато любовта
се е разпаднала
на капки дъжд,
потекли по прозорците,
на стъклени парчета смях
и спомени,
отронени
от шепите на времето,
а празнотата в теб
дълбае кладенец
с огромно призрачно око
на дъното…
като хартиен кораб
ще потъне
в единствената му сълза
душата ти –
в часа
на уморените разпятия…
В.Димова
29.06.2013 г.
В часа
на уморените разпятия –
хоризонтална тишина
и вертикална болка –
от бряг до бряг
и после – до звездите…
когато любовта
се е разпаднала
на капки дъжд,
потекли по прозорците,
на стъклени парчета смях
и спомени,
отронени
от шепите на времето,
а празнотата в теб
дълбае кладенец
с огромно призрачно око
на дъното…
като хартиен кораб
ще потъне
в единствената му сълза
душата ти –
в часа
на уморените разпятия…