Когато нищо друго не остава,
остави усещане за нежност…
Като усмивката на мак в морава.
Като отгледана във стих надежда.
Като звезда, изгряла на разсъмване,
когато бавно се отцежда мракът
на стария площад по калдаръма;
когато самотата е очакване,
а любовта зад ъгъла поглежда
с коси от дъжд и с дъх на теменуга…
Остави усещане за нежност,
когато не остава нищо друго…
В.Димова
26.06.2013 г
Когато нищо друго не остава,
остави усещане за нежност…
Като усмивката на мак в морава.
Като отгледана във стих надежда.
Като звезда, изгряла на разсъмване,
когато бавно се отцежда мракът
на стария площад по калдаръма;
когато самотата е очакване,
а любовта зад ъгъла поглежда
с коси от дъжд и с дъх на теменуга…
Остави усещане за нежност,
когато не остава нищо друго…
