Горчи медът. Последните пчели
целували са овдовяло цвете.
Страхът от самота е неделим.
Той лепне по очите и ръцете ти.
Прилича на паянтов парапет,
но всички се облягаме на него.
Какво е самота?! – едно хлапе,
което през прозореца се гледа.
Познат ли ти е другият живот,
прерязал сам съмнителната вена
и минал по несигурния мост
над болката, заченала вселената?!
Уплаши те внезапният порой,
защото вярваш в чуждите прогнози.
Сънуваш друг живот и няма кой
да сподели, че си му нужен в този.
Излишно се терзаеш. А страхът
е мнителният брат на тишината.
Но ти се припознаваш всеки път,
щом загорчи медът. И ти е сладко.
Мартин Спасов
Горчи медът. Последните пчели
целували са овдовяло цвете.
Страхът от самота е неделим.
Той лепне по очите и ръцете ти.
Прилича на паянтов парапет,
но всички се облягаме на него.
Какво е самота?! – едно хлапе,
което през прозореца се гледа.
Познат ли ти е другият живот,
прерязал сам съмнителната вена
и минал по несигурния мост
над болката, заченала вселената?!
Уплаши те внезапният порой,
защото вярваш в чуждите прогнози.
Сънуваш друг живот и няма кой
да сподели, че си му нужен в този.
Излишно се терзаеш. А страхът
е мнителният брат на тишината.
Но ти се припознаваш всеки път,
щом загорчи медът. И ти е сладко.
