Вятър, донесъл
в косите ми шепот
и дъх на тинтява,
птица, написала с полет
невидима песен в небето,
бяла вълна,
разпиляла сълзи
на русалки в нозете ми…
Зимна стихия,
засипала с преспи
стъпките пред вратата,
лунна магия,
оставила сребърен
белег в душата…
Нещата,
които напомнят за теб,
винаги се завръщат,
но аз…
но аз никога –
след тях и без тях –
не съм същата…
В.Димова
19.06.2013 г
Нещата,
които напомнят за теб,
винаги отминават…
Вятър, донесъл
в косите ми шепот
и дъх на тинтява,
птица, написала с полет
невидима песен в небето,
бяла вълна,
разпиляла сълзи
на русалки в нозете ми…
Зимна стихия,
засипала с преспи
стъпките пред вратата,
лунна магия,
оставила сребърен
белег в душата…
Нещата,
които напомнят за теб,
винаги се завръщат,
но аз…
но аз никога –
след тях и без тях –
не съм същата…
