От години те търся в другите. Понякога виждам очите ти в техните. Целувам те понякога. Откривам те в устните на другите. Притискам те, прегърнал другите. Будя се до теб, когато заспивам до другите. От стотици години те търся в другите. От десетки животи. За секунди те виждам в другите. После си тръгваш и забравям лицето ти. Само си спомням твоите черти в лицата на другите. Ще успея ли да те позная, когато те видя сред другите? Ще успея ли да събера секундите от другите в едно. Ще събера ли време за един живот от всички тях? Ще останем ли изгубени сред другите, които само ни напомнят, колко тъжно е да бъдем заедно чрез тях.

Радослав Гизгинджиев