Знаеш ли как опустя светът,
Малък принце, откакто те няма?
Животът си крета по своя път,
преметнал торба на рамо,
а в нея – запаси от хляб и сол,
и две-три трохи надежда…
Човекът, принце, се ражда гол
и с първия вик проглежда,
а после, в блясък и суета,
мнозина, знаеш ли, ослепяват…
Други тлеят във самота…
Трети бясно се състезават –
гонят вятъра, може би,
сянката си, звездите…
Ти си бил вече там, нали?
Срещна ли ги – не питам…

Но ти ела!
Нали помниш пътя
към синята ни планета?
Ще се опитам да ти нарисувам овца –
мъничка като цвете…
Виждаш ли – ето там, в гъсталака,
в джунглата между теб и мене
една рижа лисичка чака
да бъде опитомена…
Само че тук, Малък принце, отдавна
никой не опитомява лисици…
И над нас звездата ти потъмнява –
страшна като зеница…


В.Димова
14.09.2011 г.