часовникът е без стрелки
така че можеш да седиш и с гръб към времето
тревата между коловозите и без това отрича всички разписания
възможно е да мине облакът привечер
но мъдро е да приглушиш надеждата
ако си свикнал с неговото своенравие

дори да се яви
камбанката най-вероятно ще държи езика си зад зъбите
уверена че няма място за гласа й в партитурата на тишината
пък и нелепо е да се ослушваш за послания
щом ти си посрещачът пътникът и кантонерът

не можеш да свидетелстваш за рана там където няма белег
или да обвиниш тополите за острите резци на сенките
следобед е
това е крайна гара
за да си тръгнал трябва да пристигнеш


Цочо Бояджиев