"Разлиствам кожата си- по пода капе мастило. Поглеждам очите си- от там виждам гласове. Взирам се в дланите- чета йероглифите на неслучилите се варианти. Чувам сълзите на ходещите по таваните. Капят. Капят и опръскват сърцето ми. Душата се опитва да се вкамени. Стъпалата да се вкоренят. Обикалям дома на живота си- лабиринт. Обикалям зениците на отсрещния. Бягам. И не мога да спра. Проклятието да се превърне в благословия."
Радослав Гизгинджиев
"Разлиствам кожата си- по пода капе мастило. Поглеждам очите си- от там виждам гласове. Взирам се в дланите- чета йероглифите на неслучилите се варианти. Чувам сълзите на ходещите по таваните. Капят. Капят и опръскват сърцето ми. Душата се опитва да се вкамени. Стъпалата да се вкоренят. Обикалям дома на живота си- лабиринт. Обикалям зениците на отсрещния. Бягам. И не мога да спра. Проклятието да се превърне в благословия."
