Стоиш на брега
край Реката на времето,
а вятърът съска в ушите ти
с езика на стара магьосница:
“Скачай в дълбокото!
Каквото извадиш от дъното –
твое е!...”
И ето я – иде Червената вода,
много кръв има в нея –
не смееш да я погледнеш;
после иде Зелената вода,
жабешко царство е тя –
не смееш да я докоснеш;
след нея приижда Синята вода,
обърнато небе е тя –
нямаш криле да я преплуваш;
после се задава Златната вода,
по-тежка от смелостта ти –
мнозина са се удавили в нея;
накрая иде ред на Черната вода –
дълбока и топла като утроба –
хвърляш се в нея
и вадиш кутията на Пандора –
натежала от хиляди болки,
с една мъничка светла надежда
на дъното…


В.Димова
31.07.2011 г.