Уморени са лицата на сезоните в очите ми.
Отпусналите корени на дланите с пръсти търсят зимите.
Да замразят сълзите, да свият гърлото, да оскрежат очите.


Уморени са телата на сезоните в очите ми.
Изскубали косите си сред пролетните ветрове, засяли въздуха.
За да удавят зимата, да стопят сърцето ми, да изпарят душата ми.


Уморени са ръцете на сезоните в очите ми.
За да прокарват път през кислорода изгорял през лятото.
За да не се изпепелят сълзите ни (за опрощение)


Уморени са вълните на моретата. Да влачат пак листата на забравата...в очите ми.
Да спра да виждам есента, която влачи сухи бурени.
За да погребат заспалите тела на пеперудите.



Радослав Гизгинджиев