Аз съм последното цвете, което откъсна, без да помислиш, че можеш да се наведеш към земята и да усетиш уханието ми.
Аз съм последната снимка, която направи.
Колко странно познат ти се стувам... като музиката, която обожаваш.
Аз съм непознатите сред тълпата, когато бързаш за другаде.
Аз съм Непознатият в теб, когато бързаш от себе си.
Колко дъжд се изля върху урните с пепел. Препълнени със спомени- препълнени със мои отломки.
Колко мастило направих за теб, колко горчива бе пепелта и дъжда, когато се роди тяхната кал.
Спомням си, когато прелетях покрай ухото ти- бях последната нощна пеперуда.
Радослав Гизгинджиев
Аз съм последното цвете, което откъсна, без да помислиш, че можеш да се наведеш към земята и да усетиш уханието ми.
Аз съм последната снимка, която направи.
Колко странно познат ти се стувам... като музиката, която обожаваш.
Аз съм непознатите сред тълпата, когато бързаш за другаде.
Аз съм Непознатият в теб, когато бързаш от себе си.
Колко дъжд се изля върху урните с пепел. Препълнени със спомени- препълнени със мои отломки.
Колко мастило направих за теб, колко горчива бе пепелта и дъжда, когато се роди тяхната кал.
Спомням си, когато прелетях покрай ухото ти- бях последната нощна пеперуда.
