Едното ми крило беше бяло, другото- черно. Очите ми никнеха по земята. Не можех да летя, това беше антиполета на живота ми, който ме издига, извисява, проклетисва, погалва от Бог, разпилява очите ми...и ги отваря. Това прочетох на кожата си и когато вдигнах глава да те видя...ти беше навсякъде.
Радослав Гизгинджиев
Едното ми крило беше бяло, другото- черно. Очите ми никнеха по земята. Не можех да летя, това беше антиполета на живота ми, който ме издига, извисява, проклетисва, погалва от Бог, разпилява очите ми...и ги отваря. Това прочетох на кожата си и когато вдигнах глава да те видя...ти беше навсякъде.
Радослав Гизгинджиев