Не се страхувам от кошмарите на разума.
Не се страхувам от лъжовните последици на времето.
От лъжовни очи. От лъжовните приятели и техните желания.
Не се страхувам от неуравновесените съновидения на другите.
Не се страхувам от гнезда на змии.
От пропасти не се страхувам.
Не бягам от сълзите си. Не се страхувам от наразгаданите дни. От наднормени любови.
Не се страхувам да прегръщам, да бягам към Слънцето, да заспивам със совите.
Не бягам вече от демоните си, не бягам вече от ангелите си.
Не се страхувам да признавам греховете си.
Не се страхувам от безлюдни домове, паяжинясала посуда, прашасала трапеза.
Не се страхувам от подводните течения на Съдбата.
Няма да убеждавам никого в правотата си.
Аз се случвам с цялата си любов...
Не се страхувам да се случвам.

Радослав Гизгинджиев