Стара Кресна е село в Югозападна България. То се намира в община Кресна, Област Благоевград.
В близост до селото: Кресненско дефиле преди град Кресна, Западното подножие на Северен Пирин в района между селата Стара Кресна, Ощава и Влахи.
Надморска височина на с.Стара Кресна 400 м.
През 19 век Кресна е чисто българско село, числящо се към Мелнишката кааза на Серски санджак. Също така,на 5 октомври 1878 село Стара Кресна става център на Кресненското-разложко въстание. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Кресна (Kresna) е посочено като село със 120 домакинства с 400 жители българи.
Според Георги Стрезов към 1891 година Крсна е център на мюдюрлък, състоящ се от 4 махали: Кресна, Мечкул, Ощава и Сенокос. Всяка махала си има кмет, църква и училище. В църквите и училищата се използва само български език. Самата Кресна брои 85 къщи.
Към 1900 година според известната статистика на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в селото живеят 700 души, всичките българи-християни.
Стара Кресна е село в Югозападна България. То се намира в община Кресна, Област Благоевград.
В близост до селото: Кресненско дефиле преди град Кресна, Западното подножие на Северен Пирин в района между селата Стара Кресна, Ощава и Влахи.
Надморска височина на с.Стара Кресна 400 м.
През 19 век Кресна е чисто българско село, числящо се към Мелнишката кааза на Серски санджак. Също така,на 5 октомври 1878 село Стара Кресна става център на Кресненското-разложко въстание. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Кресна (Kresna) е посочено като село със 120 домакинства с 400 жители българи.
Според Георги Стрезов към 1891 година Крсна е център на мюдюрлък, състоящ се от 4 махали: Кресна, Мечкул, Ощава и Сенокос. Всяка махала си има кмет, църква и училище. В църквите и училищата се използва само български език. Самата Кресна брои 85 къщи.
Към 1900 година според известната статистика на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в селото живеят 700 души, всичките българи-християни.
Comments (2)
You can post your comments after you sign in.
Sign in or Sign up
Сапфир за просветителската роля на тази творба.
Сапфир за просветителската роля на тази творба.
+++
+++