Вевчани се намира на 14 километра северно от град Струга (Македония), в подножието на планината Ябланица. На север от него е разположено село Подгорци, на юг - Октиси, на югозапад Горна Белица, а на изток населеното с албанци село Велеща.
Голяма част от землището на селото се намира над 1000 метра надморска височина.
В землището на селото са намерени следи от жилища от II век преди Христа. След IX век и официалното приемане на християтството в България селото се споменава като принадлежащо на различни охридски манастири и църкви.

В османски данъчни регистри на немюсюлманското население от вилаета Охрид от 1633-1634 година селото е отбелязано под името Вешчано с 154 джизие ханета (домакинства).

В миналото жителите на Вевчани са известни като строители и обикалят редица краища на Османската империя и извън нея (предимно във Влашко). През 60-те години на XIX век е изградена църквата "Свети Никола", чиито икони са дело на Дичо Зограф, а фреските - на неговия син Аврам Дичов.

Има сведения за училище в селото през 1835 година. От 1868 година в селото работи българско мъжко училище "Свети Спас" (според други данни - от 1873 година, а от 1890 година - девическо училище "Надежда".

По време на Руско-турската война от 1877-1878 година двама вевчанци - Янко Трифонов Янков (1852-1922) и Василий Григоров Василев (ок. 1847-1917) взимат участие в Българското опълчение.

В "Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника", издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 Весчани (Vestchani) е посочено като село с 865 домакинства с 2430 жители българи.Според статистиката на Васил Кънчов в края на XIX век Вехчани се обитава от 2 590 жители българи. Данните от 1907 година са по-точни – 2347 жители и 440 къщи. От тях към 1908 година 12 къщи се отделят в сръбска община. През 1910 година техният брой е 17.

На 13 август 1903 година и през следващите дни, по време на Илинденско-Преображенското въстание, селото многократно е нападано от башибозук и ограбвано. Местният свещеник Пантелей и двама първенци са убити, мнозина са ранени и пребити.

Вевчанци са известни със своеобразния си диалект, различен от този на околните села. През 1907 г. главният учител в Охрид Яким Деребанов в ревизионния си рапорт за българските училища и население в Скопска, Дебърска и Охридска епархия, пише:

„ Това село си има свой диалект, говорът им не прилича на нито едно село от околните. Има едно предание: жени от с. Вехчани отишли на работа в некое село, стопанинът им казва, че парите ще им брои след некой ден, а те му казват, че искат парите “на река” (на ръка). Зачудил се стопанинът какво да прави и как да им занесе парите на реката.

При избухването на Балканската война в 1912 година 21 души от Вевчани са доброволци в Македоно-одринското опълчение.