Докато чистех видях лилавата велурена пеперудка, закачена до печката, която навремето харесах и си купих ей така.
Лилава е. Пеперуда е. Замисли ме.

Сетих се, че в събота се носи лилаво. В кухнята грейна слънце най-сетне – сякаш сега започна денят, а беше 19:30...
Сетих се, че имаше съвет да се гледа на залез и изгрев слънцето 10 минути - направих си една цветна баня на балкона и наблюдавах...:
В залеза слънцето слизаше под облаците и сякаш с последните си лъчи се усилваше и усивлаше. Не можех да го гледам директно, затова присвих очи. Около центъра се оформиха много нишки - някои като лъчи, други като овални допирателни и по-големи кръгове. Приличаха на китайски спагети. При присвиване и отваряне на очите ми сякаш слънцето изместваше своята точка – нагоре и вляво.. ставаше ту двойно, ту тройно, или променяше размерите си. Сълзяха ми очите. Затворих очи и покрих с длани – вътре видях един недобре оформен кръст (с по-дълга южна посока) – във вътрешната част синкаво, по-навън зелено, с меки краища... Просто го гледах, а той полека-лека сякаш се размиваше, сякаш се оголемяваше и имах чувството че ще ме погълне. Докато не започна да се разтапя с шум (като цветен шум на цифров файл – ситни цветни точики, на фона на черното). Притиснах с длани все така затворените си очи си и изтеглих настрани да избърша сълзите си. И сякаш всичко стана негатив – сякаш всичко грейна светло, а кръстът стана ярко жълт с червен външен контур. Отворих очи и кръстът се проектира като тиксо – жълто на цвят – върху всичко, кото виждах – пак гледах слънцето, а върху него този кръст.. който постепенно изчезна. И остана едно цветно петно – с най-ниска точка в слънцето – което беше розово-червеникаво. Помислих си, че малко прилича на сърце. Вече можеше да се гледа с нормално отворени очи. Петното сякаш пулсираше; проверих – не беше моят пулс. И сякаш облаците над него и самото то приемаха светкавици или светлина от различни посоки, променяше им се релефа сякаш, мърдаха, като холограма... Слънцето се скри съвсем в облаците отдолу и цветовете избледнаха, за момент ми се стори дори всичко черно-бяло, а постепено и пулсът затихна.

На лилавата ми глава й стана леко, а слънцето се премести на лицето ми... макар и залез ;)

И се сетих за тази снимка, правена миналото лято в Гърция... заради залязващото слънце, заради цветовете - синьо и червено (лила).
А после видях, че и на нея има една пеперуда - самолетчето ;)