Народна топка, стражари и апаши, кър, дама, ластик, гоненица,
въже, топчета, колички, фунийки, войници, индианско око, криеница,
държави, федербал, кънки, водни пистолети, къща, скъровища, броеница...

Помним ли тези игри, помним ли кои бяхме, как живяхме?
Можем ли на децата си разкажем, да им покажем, кога последно с тях играхме?

О! Ние сме пораснали, станали сме сериозни, и много заети.
На идиоти да се правим и приказки да разказваме - къде ти!
Ето ти компютъра и плейстейшъна, джиесема,
стой вкъщи, мий ръцете, яж, мълчи и слушай леля си Рена,
че навън е опасно, страшно и мръсно -
слонове ръждиви и сини се разхождат до късно
и като призраци бродят по детски площадки -
хвърлят боклуци, крадат кофички и лопатки.
И не ги е срам - ужас, погледни ги
как се търкалят по гръб, пияни сякаш, лениви.

А пък на мен малко на "човеци" ми приличат
- забравили са как се обича,
сякаш от безвремие болни, самотни, почти умрели,
слънчевите лъчи в косите им никога не живели,
стиснали скъпернически в зъби душа,
престанали са да бъдат деца...