BG
Лицензът е копиран в клипборда
Ако свалянето не започне автоматично натиснете тук.
За повече информация относно използването на снимките и Creative Commons лицензиите вижте CC инфо страница.
Зов Мълчание. Избухващо мълчание. Изпепеляваща гробовна тишина. И нито звук, ни дума - наказание за премиерната ми суета. Суетност, да. За себе си поисках. Не беше много - само поглед мил, с две думи нежни. Толкова ми липсват, за тях луната даже бих свалил. Пред теб стоях. И молех за надежда, за мъничко човешка топлина. Ала поисках много. Да, така изглежда по мълчаливата студенина. Какво по-малко от това да искам? Какво по-малко от една ръка, която във ръка да стискам, за да не чувствам тази самота? А имах нужда. Нужда от подкрепа във този миг, без смисъл за борба и тази мисъл, явно тъй нелепа, ръката ми протегна от ръба. Прости ми мила! Знам. Не е присъщо за хляб да моли старият хлебар. Не бягам, не. Отново съм си в къщи. Една бутилка водя за другар.
Няма предложени.
Ако не виждате всички степени на скалата мониторът ви не е настроен добре.