Ти чел ли си
през сълзи стихове
с въже през гърлото
заплетено от думи,
в гърдите ти
вулкан от чужди мигове
изригващ лава,
болка и безумие.
Ти чел ли си
в мъглата стихове,
покрила всичко
стелеща тревога,
и сякаш
във гръдта ти шипове...
до теб да стигна
не искай...
НЕ,
не мога!
Ти чел ли си
през сълзи стихове
с въже през гърлото
заплетено от думи,
в гърдите ти
вулкан от чужди мигове
изригващ лава,
болка и безумие.
Ти чел ли си
в мъглата стихове,
покрила всичко
стелеща тревога,
и сякаш
във гръдта ти шипове...
до теб да стигна
не искай...
НЕ,
не мога!
