"До покрив вдигаме къщя.
На покрив - риза бяла, мокра.
От пот...А бедната душа
се носи по света без покрив.
И в тъмен час, и в тъжен час,
обидена или сърдита,
се носи тя далеч от нас
и все за своя покрив пита.
Не просто покрив, а покров
небето става върху нея...
И скита тъжната любов
с илюзията, че живее.
Подай ръка, изтрий очи -
очи от толкоз обич мокри,
и нека двама помълчим
под този сладък и горчив
син небосвод - любов без покрив."
Дамян Дамянов
"До покрив вдигаме къщя.
На покрив - риза бяла, мокра.
От пот...А бедната душа
се носи по света без покрив.
И в тъмен час, и в тъжен час,
обидена или сърдита,
се носи тя далеч от нас
и все за своя покрив пита.
Не просто покрив, а покров
небето става върху нея...
И скита тъжната любов
с илюзията, че живее.
Подай ръка, изтрий очи -
очи от толкоз обич мокри,
и нека двама помълчим
под този сладък и горчив
син небосвод - любов без покрив."