"До покрив вдигаме къщя.
На покрив - риза бяла, мокра.
От пот...А бедната душа
се носи по света без покрив.
И в тъмен час, и в тъжен час,
обидена или сърдита,
се носи тя далеч от нас
и все за своя покрив пита.
Не просто покрив, а покров
небето става върху нея...
И скита тъжната любов
с илюзията, че живее.
Подай ръка, изтрий очи -
очи от толкоз обич мокри,
и нека двама помълчим
под този сладък и горчив
син небосвод - любов без покрив."
Дамян Дамянов
"До покрив вдигаме къщя.
На покрив - риза бяла, мокра.
От пот...А бедната душа
се носи по света без покрив.
И в тъмен час, и в тъжен час,
обидена или сърдита,
се носи тя далеч от нас
и все за своя покрив пита.
Не просто покрив, а покров
небето става върху нея...
И скита тъжната любов
с илюзията, че живее.
Подай ръка, изтрий очи -
очи от толкоз обич мокри,
и нека двама помълчим
под този сладък и горчив
син небосвод - любов без покрив."
Дамян Дамянов
Предложени редакции
Няма предложени.
Снимки на Дедко
Ключови думи
Няма добавени
Още снимки от рейтинга
Лиценз
Всички права запазени
Ако не виждате всички степени на скалата мониторът ви не е настроен добре.