"Така както слънцето изплува
усмихвам ти се от сутринта
истина е - не се преструвам
а ти ми подари деня

Така както месечинката изгрява
неволно засияйвам с искрящи очи
търся те - и не ме вълнуват
други човешки и неземни красоти

Така както поникват семената
измислям ти име в съня
шепна го - не те приспивам
изричам го с много топлина

Така както ветрецът подухва
милвам те с мойта нежна ръка
галя те - но не те завивам
наслаждавам се на твойта красота

Така както огъня се разгаря
усещам близката ти топлина
истина е - да не ти повтарям
остани при мен поне засега

Така както славеят си пее
чуруликаме си ний в нощта
вярно е - не преглъщай
трябва да съм свежа сутринта

Така както ромоли дъждецът
допират ме - устните ти сега
не лъжа - и не се разнежвай
остава цял ден с преднина

Така както разцъфват розите
докосват ме твойта усмивка
такава съм - не ми се карай
нарисувах те снощи с въздишка."

Светлана Тодорова