"После идва рибарят. В очите му толкова мрак.
Ще я люби до смърт или просто със смърт ще се люби.
Ще си мисли: „Боля я. Обича ме.” Смъртен глупак.
Тя отдавна забрави. Остана й нищо за губене.
Не прекрачвай нататък . Защо ти е нейния ад?
Ти не си й любим. Вече няма от кой да те пази.
Не си мъдър, рибарю. Не си и достатъчно млад,
за да вярваш, че щом е любов не умее да мрази.
Няма лодка. Морето с обърнато дъно мълчи.
А небето играе със него на „Кон – за кокошка”.
Ти ли плачеш за нея? С какво, като нямаш очи?
Няма милост, рибарю. Разбра ли цената на прошката."
Яна Кременска
"После идва рибарят. В очите му толкова мрак.
Ще я люби до смърт или просто със смърт ще се люби.
Ще си мисли: „Боля я. Обича ме.” Смъртен глупак.
Тя отдавна забрави. Остана й нищо за губене.
Не прекрачвай нататък . Защо ти е нейния ад?
Ти не си й любим. Вече няма от кой да те пази.
Не си мъдър, рибарю. Не си и достатъчно млад,
за да вярваш, че щом е любов не умее да мрази.
Няма лодка. Морето с обърнато дъно мълчи.
А небето играе със него на „Кон – за кокошка”.
Ти ли плачеш за нея? С какво, като нямаш очи?
Няма милост, рибарю. Разбра ли цената на прошката."
