Problem? click here.
For more information about using these materials and the Creative Commons license, see CC info page.
Габровски Соколски манастир "Успение Богородично"
Соколски манастир - местоположениеСоколският манастир “Успение Богородично” се намира на15км югоизточно от Габрово в местността Соколова пещера. Местоположението му, както и неговият създател и първи игумен, Архимандрит Йосиф Соколски, дават името на манастира.
Манастирът е основан през 1833 г. от Архимандрит Йосиф, известен по-късно в борбата за църковна автономия като униатски архиепископ Йосиф Соколски*. Той дошъл тук от Троянския манастир заедно с йеромонах Агапий през 1833 година. До входа на близката пещера построили малка дървена църквица, а следващата година я съборили и на същото място, със средства и помощ на селяните от близките села Етъра и Нова махала, изградили днешният голям храм.
Представлява красива еднокорабна, едноапсидна, еднокуполна сграда с две конхи и открит притвор - забележителен паметник на българската възрожденска архитектура. През 1862 поп Павел Зограф и синът му Никола от с. Шипка, Казанлъшко украсяват със стенописи наосът на църквата и обширната й нартика. Изографисването продължило през 1935 г., а през 1836 г. в манастира е открито килийно училище, а по-късно се превръща в образователен център, където учителствува Неофит Бозвели.
Соколовският манастир взема активно участие и в националноосвободителните борби. На 31 юли 1856 г. в него се установява четата на Капитан дядо Никола, с намерение да го превърне в център на въстанието, а по време на Априлското въстание, на 1 май 1876 г., тук е сформирана четата на воеводата Цанко Дюстабанов. Васил Левски също е намерил подслон тук. По време на Руско-турската война манастирът е бил превърнат във военна болница. Малка музейна експозиция пази реликви от борбата за освобождение.
В параклиса на манастира са запазени иконите на Св. Богородица и Иисус Христос, рисувани от Захарий Зограф (1810-1853).
В средата на просторния манастирски двор, потънал в цветя и зеленина, ден и нощ ромоли уникална белокаменна чешма с осем чучура със соколи, за която се предполага че е построена през 1865 г. от майстор Колю Фичето.
Понастоящем манастирът е постоянно действащ и представлява комплекс от черква, жилищни и стопански сгради. Унищожените при пожари през 1918 г., 1924 г. и 1938 г. части на манастира са възстановени през периода 1980-1982 година. Манастирът е обявен за паметник на културата.
Манастирът е живописно рaзположен по горното течение на река Янтра, високо сред северните склонове на Стара планина - на 4 километра южно от етнографското селище Етъра и на 12 километра югоизточно от Габрово. До манастира има автобусен транспорт, а от Етъра може да се достигне по маркираните пътеки за по-малко от два часа.
Габровски Соколски манастир "Успение Богородично"
Соколски манастир - местоположениеСоколският манастир “Успение Богородично” се намира на15км югоизточно от Габрово в местността Соколова пещера. Местоположението му, както и неговият създател и първи игумен, Архимандрит Йосиф Соколски, дават името на манастира.
Манастирът е основан през 1833 г. от Архимандрит Йосиф, известен по-късно в борбата за църковна автономия като униатски архиепископ Йосиф Соколски*. Той дошъл тук от Троянския манастир заедно с йеромонах Агапий през 1833 година. До входа на близката пещера построили малка дървена църквица, а следващата година я съборили и на същото място, със средства и помощ на селяните от близките села Етъра и Нова махала, изградили днешният голям храм.
Представлява красива еднокорабна, едноапсидна, еднокуполна сграда с две конхи и открит притвор - забележителен паметник на българската възрожденска архитектура. През 1862 поп Павел Зограф и синът му Никола от с. Шипка, Казанлъшко украсяват със стенописи наосът на църквата и обширната й нартика. Изографисването продължило през 1935 г., а през 1836 г. в манастира е открито килийно училище, а по-късно се превръща в образователен център, където учителствува Неофит Бозвели.
Соколовският манастир взема активно участие и в националноосвободителните борби. На 31 юли 1856 г. в него се установява четата на Капитан дядо Никола, с намерение да го превърне в център на въстанието, а по време на Априлското въстание, на 1 май 1876 г., тук е сформирана четата на воеводата Цанко Дюстабанов. Васил Левски също е намерил подслон тук. По време на Руско-турската война манастирът е бил превърнат във военна болница. Малка музейна експозиция пази реликви от борбата за освобождение.
В параклиса на манастира са запазени иконите на Св. Богородица и Иисус Христос, рисувани от Захарий Зограф (1810-1853).
В средата на просторния манастирски двор, потънал в цветя и зеленина, ден и нощ ромоли уникална белокаменна чешма с осем чучура със соколи, за която се предполага че е построена през 1865 г. от майстор Колю Фичето.
Понастоящем манастирът е постоянно действащ и представлява комплекс от черква, жилищни и стопански сгради. Унищожените при пожари през 1918 г., 1924 г. и 1938 г. части на манастира са възстановени през периода 1980-1982 година. Манастирът е обявен за паметник на културата.
Манастирът е живописно рaзположен по горното течение на река Янтра, високо сред северните склонове на Стара планина - на 4 километра южно от етнографското селище Етъра и на 12 километра югоизточно от Габрово. До манастира има автобусен транспорт, а от Етъра може да се достигне по маркираните пътеки за по-малко от два часа.
No edits suggested.
Do you see all degrees clearly? If not, calibrate your monitor.
