Пак там
100 г. по-късно

По Сюита за виолончело № 5
в ре мажор BWV 1011 от Й. С. Бах

Куранта
Курантата е танц в двуделен такт, първоначално пантомимичен, известен от XVI в. Споменава се от Туано Арбо в неговата Орхезография (1588 г.), а също, и то неколкократно, от Шекспир (в частност, в Хенри V). С времето курантата придобила триделна метрика и през XVII в. започнала да се изпълнява заедно с алемандата (като я следвала). Характерна черта на курантата от XVII в. била честата смяна на метриката от 3/2 на 6/4 и обратно, което съответствувало на редуването на двете основни фигури на танца – pas de courante и pas de coupée. В музикален аспект се различават две разновидности на курантата: италианската corrente с бързи движения с кратка продължителност, и по-спокойната френска courante с прозрачна фактура, свързана с техниката на френските лютнисти от XVII в. Баховите куранти следват френския тип. Около 1700 г. курантата станала по-тържествен и изпълнен с достойнство танц, предшествуващ менуета, но след 1720 г. изчезнала като такъв, запазвайки се само като жанров модел в професионалната музика.