Автор: hotsnail
Дата: 31-01-21 17:59
Хайде ще дам цялата история, за да не объркам младежите.
1999-та година сензорите за фото апарати са предимно CCD. CCD е технология при която бавно се чете сензора, особено ако е голям физически. Та не е имало как фирмите по него време да направят LiveView и АФ с бавния сензор. АФ на малките камери по него време беше чисто контрастен. Нямаше dual pixel, on sensor phase detect. Това е проблем при по-големи сензори и плитък фокус. Дори с много пъти по-бързите сенозри на първите безогледлани камери 2010 контрастния фокус беше едва поносим.
Така Канон, Кодак, Никон от една страна не са имали особено голям избор технологично как да направят апарат с голям сензор и АФ нужен на професионалистите. А от друга са имали доста добре развити СЛР системи за филм. Та ДСЛР-а е хибрид - филмова камера, в която механиката за филма е заменена от сензор и електроника. Това работи, но е очевиден компромис.
Започна да си личи компромиса, когато започнаха да качват МП. Първите ДСЛР камери бяха с малко МП. Моя пръв ДСЛР Минолта 5д беше 6мп. Съвременика му Канон ЕОС 350Д беше 8Мп. Малко след тях дойде Никон Д80 и Д200 с 10МП сензори. Канон пуснаха фул фрейм 5Д с 12МП. На тези камери АФ система от филма се справяше.
След година или две Сони направиха 24МП сензори за А900 и Никон Д3Х. Вече нещата взеха да се разбридват. Дойде Д600 - непрекъснато трябваше да му се гласи фокуса. Дойде 5д мк2 и там фокуса само по централна точка, при ползване на супер яките ф/1.2 обективи се получаваха фокусни грешки. Канон и Никон направиха някакви чудеса в смятането на аберации и фокусни грешки и изкараха по-добри камери с Д800, 5д мк3, 1Дс, 5Дс ама то очевидно бяха стигнали лимита на механична прецизност. Д800 имаха сбъркана партида и ги пращаха в център в Германия за настройка с някаква супер скъпа лазерна система.
Фундаменталния проблем на ДСЛР-а е, че АФ системата е отделна от сензора, който регистрира изображението. Камерата не знае, дали е на фокус. Мята боб и може да уцели ако фокусната система е перфектно калибрирана към сензора. Ама тая калибрация с времето, с околната светлина и хиляди други фактори се променя и самото развитие на нови ДСЛР-и с по-висока резолюция означаваше, че трябва да правят някакви нечовешки прецизни системи. Никон май в последните им модели като Д6 имат опция, фокуса да се калибрира сам Това трябваше още през 2008-а.
Та логично няма място за ДСЛР-ите в магазина вече. Просто си изживяха времето.
Сега можеш да четеш картината от сензора. Още А6300 прави 100 кадъра в секунда за визьора си. Можеш да фокусираш перфектно - още първите Панасоници, Сонита и Олимпуси показаха как няма никакви грешки при потвърждаване на остротата на образа върху основния сензор.
Та за това ДСЛР-а просто е една отживелица. Филмова камера с цифров сензор. Ако бяха инвестирали още 1999-а в по-бързи сензори, може би тия ДСЛР-и можеше да ги прескочим въобще, но уви......така се развиха нещата. Преболедувахме ги, минал етап от фотографията са.
Публикацията е редактирана (31-01-21 18:15)
|
|