Рекламирайте тук
ЗатвориРеклама в секции форуми и базар
Под формата на платени обяви можете да рекламирате ваши продукти, услуги или други комерсиални дейности. Обявата може да бъде публикувана избирателно във форум по ваше желание или във всички форуми на сайта.
За стандартната ценова листа и условия изпратете запитване до webmaster@photo-forum.net.
Уилард Бойл и Джордж Смит получават Нобелова награда за изобретяването на CCD-сензорите (CCD от английски език - Charge-coupled Device - видовете светлочувствителни матрици на цифров фото/видео апарат).
Това за жената на Нобел явно много популярно станало
Ама не съм си правил труда да проверявам дали наистина е така, а май трябва по-надълбочко да се бръкне, тук няма достатъчно - http://en.wikipedia.org/wiki/Nobel_Prize#Lack_of_a_Nobel_Prize_in_Mathematics
Има препратки обаче:
^ Lars Gårding and Lars Hörmander, "Why Is There No Nobel Prize in Mathematics?", Mathematical Intelligencer 7 (1985): 73-74. [They suggest that, primarily, Nobel did not consider Mathematics as "practical" as the other disciplines in which he established Prizes.]
^ John E. Morrill, "Nobel Prize in Mathematics", American Mathematical Monthly 102.10 (December 1995): 888-92. JSTOR doi:10.2307/2975266. (5 pages.) (Restricted access.) [Summary of various speculations about reasons for Nobel's omitting a Prize in Mathematics, including possibly-apocryphal ones.]
Няма Нобелова награда за математика по една елементарна причина: Математиката не е наука в смисъла който се влага в тази дума. Математиката е помощен метод за обясняване на научни истини.... А това за жената на Нобел е доста весел научен фолклор
Само за да ви спестя титаничните усилията да схванете какво имат предвид учените: не се трепете, няма Нобелова награда за математика. Има Крофордова награда и Фийлдсов медал, там кинтите също са големи.
Сега вече сериозно: Пример: имагинерният хикс не е същия като имагинерната единица. Хиксът тривиализира аритметиката (прави я противоречива), тъй като въвеждането му позволява извеждането на уравнение от типа "1 = 2" (елементарно е, затова няма да се впускам в подробности). Затова той е напълно безполезен и никой не би го използвал, камо ли да даде "нобелова награда за математика" на откривателя му (разбира се, можем да разглеждаме "нобеловата награда за математика" като "имагинерна награда" и тогава ви е в кърпа вързана; единственият проблем е, че тогава и кинтите ще бъдат имагинерни.
1) Език за общуване. Това интеграли, диференциали, плюсове и така нататък имат идентична семантика в почти всички говорими езици.
2) Съвкупност от правила. Това включва например правила за преобразуване на диференциални уравнения, как да сметнем квадратен корен от 37 по метода на Нютон или по един от хилядите други методи. Също включва всички познати равенства, като например sin^2(x)+cos^2(x) = 1. Това е главния принос на математиката към човешкото знание, защото тези правила могат да бъдат използвани веднага (например, експерименталните физиците са на практика приложни математици).
3) Система от принципи за извличане на нови правила чрез дедукция и индукция. Това например включва различните класове логика, геометрични системи, аналитични системи базирани на различни акциоми и подобни. Тук бих включил теория на числата, аналитична геометрия, и всичко без практически приложения в момента.
Според мен третото си е наука в пълния смисъл на думата. За разлика от физиката, обаче, която е емпирична наука, в математиката няма приблизително вярни правила, защото правилата се извеждат чрез дедукция. Едно добре дефинирано твърдение е или вярно или невярно, без трета възможност. Докато при физиката всички закони са приблизително вярни, и с течение на времето биват изострени (например Нютонова механика -> Квантова механика).
Защо няма нобелова награда по математика?
Най-тривиалният отговор е „Защото Нобел не я е учредил”, но той не ни върши работа. В продължение на много години са се изказвали най-разнообразни хипотези, като особено честа е онази, че жената на Нобел е имала любовна афера с математик. И тя естествено е невярна. Като за начало, Нобел никога през живота си не се е женил и това е сравнително добре известен факт, поради което хипотезата се пренася в обратния вариант – за прочутия физик и бъдещата жена на Гьоща Митаг-Лефлер. Действително Митаг-Лефлер, един от най-добрите математици на своето време, е бил изключително привлекателен мъж на младини, съответната дама – Сигне Линдфорс, изключително богата, но сериозни доказателства, че Нобел е бил съперник за ръката й нямаме. Тук по-скоро истината е тривиална, ако и пак да включва участието на двамата съпрузи. Митаг-Лефлер, създателят на Acta Mathematica, е ползвал част от парите на жена си за развитие на математиката, но е успял и да измоли солидни средства от самия крал, Оскар II, за ежегодна математическа награда и едва ли е било особено практично Нобел също да създава подобна.
Тоз учител, да вземе да се скрие някъде. Да - основните неща са ясни в математиката, но винаги има още много за откриване и изучаване. То матеметиката не се свежда до 2 + 2 = 4.
"Един мой учител по математика казваше, че математиката в един момент свършва. Учиш, учиш и край. В един момент се оказва, че всичко е свършило"
На този учител му пожелавам по-малко ученици, че пишман от такива учители.
Аз макар и с математическо образование се смятам за лаик в тази област, а като лаик четейки литература в областта трябва да ти кажа, че се сещам за поне две значими събития в математиката, които не са могли да бъдат решени от много големи имена, но се смятат за приключени днес >>>>> (последните 10-тина години)
Голямата теорема на Ферма и предположението на Поанкаре - смятано за един от 7-те най-значими математични проблеми. За последното се дава награда от един милион долара (отказана).
За повече информация потърси имената в гугъл.
Andrew Wiles, Grigori Jakowlewitsch Perelman.
За първият - Андрю, има написана много интересна книга от Simon Singh. Една от най-интеерсните книги на тема математика която съм чел.
А проблеми от други науки, като физика, електроника няма да оставят математиците без работа, даже напротив, наблюдава се тенденцията все по-малко да завършват тази специалност и може да се окаже един ден, западна Европа да внася математици от Китай и Индия.
Апропо Индия >>>> сещам се за още един проблем някой от формулите за изчисляването на числото "Пи" използвани и до днес в компютърните алгоритми (говоря за сериозни машини в изчислителните институти на Япония и Щатите), изфабрикувани от гения Srinivasa Ramanujan (1887-1920) са все още без доказателства. Та ако този твой учител стои случайно без работа, може да се позанимае с тях, току виж спечелил малко пари.