Тъгувам за отминалото време,
за топлината в слънчевите хора,
за истинското в дребните постъпки,
за чистотата на душите и простора.
Запасвам меча, яхвам Росинанта,
джуджетата са вече великани.
От мелниците нищо не остата
и Санчо е в графата емигранти.
Размахвам баирака, търся изход,
честта отдавна с нищо не помага,
парите се превърнаха във смисъл,
страхът се вкопчи в нас и управлява.
Отдавна Росинант е стара кранта
и както казах мечът е ръждясал.
Отивам си с отминалото време,
прощаващ, неосъждащ и надрасъл...
С.И.22.07.14.
Тъгувам за отминалото време,
за топлината в слънчевите хора,
за истинското в дребните постъпки,
за чистотата на душите и простора.
Запасвам меча, яхвам Росинанта,
джуджетата са вече великани.
От мелниците нищо не остата
и Санчо е в графата емигранти.
Размахвам баирака, търся изход,
честта отдавна с нищо не помага,
парите се превърнаха във смисъл,
страхът се вкопчи в нас и управлява.
Отдавна Росинант е стара кранта
и както казах мечът е ръждясал.
Отивам си с отминалото време,
прощаващ, неосъждащ и надрасъл...
