Имаш време да спреш…
Там, където морето
заравя лицето си
в бели мъгли
и мирише на есен…
Там, където небето
оловно тежи
над света,
и дъждът безнадеждно вали –
мълчалив и отвесен…
Имаш време да спреш –
и преди да преминеш отвъд,
към последния залез,
който на вечност прилича,
да обичаш отново –
като за първи път…
Последната своя любов
като първа любов
да обичаш…
В.Димова
09.07.2014 г.
Имаш време да спреш…
Там, където морето
заравя лицето си
в бели мъгли
и мирише на есен…
Там, където небето
оловно тежи
над света,
и дъждът безнадеждно вали –
мълчалив и отвесен…
Имаш време да спреш –
и преди да преминеш отвъд,
към последния залез,
който на вечност прилича,
да обичаш отново –
като за първи път…
Последната своя любов
като първа любов
да обичаш…
