Из Дебрите на Шри Ланка

Рано сутринта ни натовариха на една джипка и ни закараха до свещенната скала Сигиря.

Там е било първото Шри Ланско Царство.

Двореца е бил отгоре на скалата. Как са го строили това и как царя се е качвал до горе, все още не мога да си обясня, но осъзнавам, че е било непревземаемо. За да стигнем до горе изкачвахме метални и стръмни стълби повече от час. Жалко, че беше претъпкано от туристи, ама какво да се прави - в такива времена живеем.

Това отпред е въпросната скала, върху която е бил изграден двореца. Скалата е толкова стръмна от всички страни, и това е нещото което, като строителен инженер по професия, ме изумява как преди повече от 2000 години са успяли да построят подобно нещо. 

За да придобието по-точна представа каква е височината, а и колко много туристи имаше там, ви прилагам долните снимки:

Това е бил парадния вход към двореца на времето. Отпред има изваяни лапи на някакво влючуго, а между тях е оформено нещо като главна порта. Освен въпросния дворец, цивилизацията, която го е помещавала е известна и с това, че прави голямо количество изкуствени язовири из целия остров, за да се пребори с пустошта по време на сухия период. Осъзнавали са проблемите на хабитата си и са предприели мерки да се преборят с тях. Изключително напреднала за времето си цивилизация от която за съжаление няма и следа сега. Какво точно се е случило с нея не знам, но със сигурност ще се поинтересовам.

Горе има само останки от величествения на времето дворец, като най-голямо впечатление ми направи тронната зала и огромния басейн в непосредствена близост до нея.

Погледнато от двореца напред се виждат ботаническите градини, басейните и фауната прилежащи към тогавашния комплекс.

А от останалите страни се откриват страхотни гледки на островната природа. Буквално стоях безмълвен и си представях как са живели хората тогава и как въпросните владетели са се чувствали като крале на света. Необятни джунгли, дъждовни гори и планини.

Освен гледките, като загрявка за предстоящото в резервата се насладихме и на интересни животинки:

След изморителната разходка в Сигиря ни взеха със сутрешната джипка и ни заведоха в природния парк.

Тропическия дъжд не ни се размина и за съжаление повечето животинки се бяха покрили, а и разни джипове закъсваха из калта, което правеше движението още по-бавно.

За моя огромна радост видяхме различни горски обитатели, а най-важното бяха бленуваните от мен цяло стадо диви слонове, излезли за следобедна закуска на една поляна :)

Този изпъстрен с емоции и впечатления ден приключи в къщата с няколко бири, споделяне на впечатленията от деня и планове за следващия.

Хайде до утре :)