- Съдържание
- Галерия
- Въпроси и отговори
-
- A+
- A
- A-
-
Фон
Текст
Из Дебрите на Шри Ланка
Полонарува
Нов ден, нов късмет.
Събуждане, закуска и айде на "рейса".
Тук май е момента да разкажа за пътуването с обществен транспорт - Абсолютен кошмар. В държавата няма абсолютно никакви правила относно шофирането, а и да има някакви, то никой не ги спазва.
Движението е обратно на нашето, а културата на пътя граничи с нула. Абсолютно сериозен съм в момента. Имал съм късмета да шофирам в много държави и до момента рекорда ми държаха съседните нам Турция и Албания, но това което видях в Шри Ланка ми разби изцяло представите за трафик. Всеки кара както намери за добре, спирачки се използват яко, но никога никой не спира, дори и виждайки, че ще се ударят, хората просто намаляват леко и се разминават, никой не спира, дори автобусите и влаковете не спират, намаляват до спирките и всички се качват и слизат в движение. Абсолютно ненормални са. Ние понеже бяхме група от 6 бели с раници, нямаше как да се качим в движение и се налагаше да спират превозните средства за нас, което ги изнервяше малко. Особено при слизане. Разминават се по 3 или 4 МПС-та на двулентов път без никакви скруполи. Добре, че никой не ме послуша да си вземем рент-а-кар, че не знам кой щеше да кара, аз със сигурност не бих :)
Сега по темата, този ден беше предназначен за древния град Полонарува. Това е един цял античен град, който е като цяло запазен. Все още стоя руините от бившия дворец на владетеля, който също е бил инженерна иновация с целите си 7 етажа, от които запазени има само стените на три от тях. Стоят голяма част от тронната зала, цели алеи с къщи, болница, храмове, басейни - доста интересно. И понеже е равно, а разстоянията между сградите са големи е много подходящо да се обикаля с велосипед. Така и правят повечето хора де, още на спирката на автобуса ни наобградиха местни, които предлагаха колелета под наем. Срещу крупната сума от 3 български лева на ден си взехме по един велосипед и газ. Чувствах се като Индиана Джоунс в храма на обречените :) Като всеки от предните дни беше много горещо, особено ако си на слънце, та си купих и палмова шапка да ме пази от слънчев удар.
Стига съм разказвал, ето ви малко доказателства:
Цял ден изкарахме в разходки из руините, след което се прибрахме към къщата.
Продължението ще го разкажа май в друг пътепис, че стана много дълъг тоя.
Дано ви е било приятно да четете.
Поздрави,
Марто
-
Големият кораб
От Tani Kostadinov
Фоторазказ за пристигането на круизния кораб Costa Deliziosa в бургаското пристанище.
Браво Марто ;)
За този особено 'завиждам' - и чакам продълженията. Браво за желанието да споделиш!
Марто супер е.
Марто, страхотно...
На моменти имах чувството, че чета Джералд Даръл - мой любим автор.
Впечатляващ разгаз и снимки!
Давай в този тон и за другите дни.
*разКаз
Браво, много гот! Давай с продължението!
Благодаря момчета. Продължението иде до седмица.
Много увлекателно написано - чете се на един дъх, допълнено със страхотни снимки!
Поздравления и чакаме продължението :)