Из Дебрите на Шри Ланка

Полонарува

дата 22.02.2018 г.  |  автор Martin Yanakiev - wrongname  | 

   Нов ден, нов късмет.

   Събуждане, закуска и айде на "рейса".

   Тук май е момента да разкажа за пътуването с обществен транспорт - Абсолютен кошмар. В държавата няма абсолютно никакви правила относно шофирането, а и да има някакви, то никой не ги спазва.

Движението е обратно на нашето, а културата на пътя граничи с нула. Абсолютно сериозен съм в момента. Имал съм късмета да шофирам в много държави и до момента рекорда ми държаха съседните нам Турция и Албания, но това което видях в Шри Ланка ми разби изцяло представите за трафик. Всеки кара както намери за добре, спирачки се използват яко, но никога никой не спира, дори и виждайки, че ще се ударят, хората просто намаляват леко и се разминават, никой не спира, дори автобусите и влаковете не спират, намаляват до спирките и всички се качват и слизат в движение. Абсолютно ненормални са. Ние понеже бяхме група от 6 бели с раници, нямаше как да се качим в движение и се налагаше да спират превозните средства за нас, което ги изнервяше малко. Особено при слизане. Разминават се по 3 или 4 МПС-та на двулентов път без никакви скруполи. Добре, че никой не ме послуша да си вземем рент-а-кар, че не знам кой щеше да кара, аз със сигурност не бих :)

   Сега по темата, този ден беше предназначен за древния град Полонарува. Това е един цял античен град, който е като цяло запазен. Все още стоя руините от бившия дворец на владетеля, който също е бил инженерна иновация с целите си 7 етажа, от които запазени има само стените на три от тях. Стоят голяма част от тронната зала, цели алеи с къщи, болница, храмове, басейни - доста интересно. И понеже е равно, а разстоянията между сградите са големи е много подходящо да се обикаля с велосипед. Така и правят повечето хора де, още на спирката на автобуса ни наобградиха местни, които предлагаха колелета под наем. Срещу крупната сума от 3 български лева на ден си взехме по един велосипед и газ. Чувствах се като Индиана Джоунс в храма на обречените :) Като всеки от предните дни беше много горещо, особено ако си на слънце, та си купих и палмова шапка да ме пази от слънчев удар.

Стига съм разказвал, ето ви малко доказателства: 

 

Цял ден изкарахме в разходки из руините, след което се прибрахме към къщата.

Продължението ще го разкажа май в друг пътепис, че стана много дълъг тоя. 

Дано ви е било приятно да четете.

 

Поздрави,

Марто

 

Страници:  1 2 3 4 5

Коментари    
mugen
23-02-2018 20:10

Браво Марто ;)
-0 +1
nyamago
23-02-2018 22:52

За този особено 'завиждам' - и чакам продълженията. Браво за желанието да споделиш!
-0 +0
ombre
24-02-2018 10:31

Марто супер е.
-0 +0
ZENON
26-02-2018 14:03

Марто, страхотно...
На моменти имах чувството, че чета Джералд Даръл - мой любим автор.
-0 +0
asenvelikov
27-02-2018 19:31

Впечатляващ разгаз и снимки!
Давай в този тон и за другите дни.
-0 +1
asenvelikov
27-02-2018 19:37

*разКаз
-0 +0
Beijing
28-02-2018 03:48

Браво, много гот! Давай с продължението!
-0 +0
wrongname
28-02-2018 18:09

Благодаря момчета. Продължението иде до седмица.
-0 +0
vladis
08-03-2018 21:05

Много увлекателно написано - чете се на един дъх, допълнено със страхотни снимки!
Поздравления и чакаме продължението :)
-0 +0
За да оставите коментар трябва да минете през Вход.