Из Дебрите на Шри Ланка

Рано сутринта станахме и пробвахме да закусим. Изключително неприятно бях изненадан от факта, че дори закуските в Шри Ланка са люти, към този момент реших, че ще си стоя гладен през цялото време. 

Тук, може би е момента да споделя, че аз по принцип си имам проблем с експериментацията с храна и това ми е един от основните проблеми когато пътувам. Съответно най-трудно ми беше да свикна с тяхната кухня. Следваха все непопулярни места и осъзнавах, че трябва да се пречупя, щото тежко ми. Все пак лютата закуска ми дойде в повече. Другия сериозен за мен проблем дойде от факта, че местните не пият кафе. Кафе има под някакви форми, но те далеч не са тези на които сме свикнали. 

- Нормално е - ще кажете. 

- Да, обаче това не означава, че е приятно. Нищо от други дестинации съм свикнал с чая за заместител. С това лесно се оправих.

След "закуска" отидохме до автогарата и потеглихме. Трябваше да сменим два автобуса, за да стигнем до Дамбула.

Дамбула е едно много малко градче, изцяло лишено от туристи. Единственото забележително нещо са скални будистки манастири и един музей на будизма. 

Избрахме тази дестинация понеже е много удобна отправна точка към някои големи забележителности на острова, а именно Свещенната скала Сигирия, античния град Поланарува, след което лесно можеше да се отправим към Кенди, следващата ни спирка.

Вече посвикнал със заобикалящата ме среда, страшно много харесах неподправеността на мястото. Беше изключително скромно на пръв поглед, но много истинско. 

Разходихме се до скалните манастири, където освен монаси и малко туристи, обикаляха доста маймуни.

Постепенно започвах да се влюбвам в острова.

На горната снимка са въпросните скални манстири. Скалата в дъното си е вдлъбната навътре, а хората са иззидали само предната стена, за да ги затворят. Различни крале по време на управлението си са правили различни зали, всички от които в чест на буда и съответно с негови статуи. Първата зала датира от 2300 години. В нея има една огромна 14 метрова статуя на буда, изваяна от едно единствено парче скала.

Следват останалите зали:

   Манастирите се намират в планината над града. След като им отделихме подобаващо време, се насочихме надолу към музея на будизма и по път към централната част на градчето в търсене на храна.

Пътя от музея бе много шано, нямаше тротоари и съответно нямаше къде да се върви. Беше адска жега и още не до там климатизирани яко се поизпотихме :) 

Както споменах по горе, градчето беше обикновено и не предлагаше особено много разнообразие по централните си улици, но за щастие успяхме да се запознаем с местната култура отблизо.

Страшно изморени се поразходихме из местните пазари, накупихме си плодове и се прибрахме да мъдрим плана за следващия ден. 

Всяка нощувка запазвахме на предходния ден, за да не сме под точно установен график и добре че. За утрешния ден бяхме планирали да посетим свещенната скала Сигирия, но тя отнемаше половин ден и хоста, при който бяхме отседнали ни предложи да ни организира сафари в близкия резерват през следобедните часове. Супер :) Бяхме планирали да ходим до най-големия резерват, на име Яла в средата на екскурзията, но това щеше да ни отнеме 2 дни, а сега можеше да видим същите животни за половин. Започнахме да спестяваме време за други интересни неща и това можеше само да ме радва.