Сен Пол дьо Ванс, Прованс
Някъде през август
Началото на века

Четири часа следобед

“Слънцето на Сен Пол е най-хубавото в цял Прованс и тук е мястото, в което растат най-хубавите портокали от всевъзможни видове…”
(пише на Людовик XIV през 1701 г. маркиз дьо Вобан, именит военен инженер, прекарал живота си в обсадата на вражески крепости и строежа на френски такива)

Градчето е обявено за природна и историческа забележителност и е третият сред най-посещаваните туристически обекти във Франция след Мон Сен Мишел и Версай. По тесните му улички годишно се разминават два милиона и половина посетители...

Сен Пол е “кацнало село”, появило се през XI век, около каструма Санто Пауло... През 1418 г. Людовик III го обявява за « Кралски град ». През Ренесанса тук е изградена модерна крепост, като много от къщите, изпречили се на пътя на стените, са разрушени.

През 1870 г. Сен Пол е демилитаризиран и е обявен търг, при който крепостта е обявена за продан. Кметът обаче решава, че стените могат да бъдат от обществена полза и ги купува за 400 франка, като предотвратява разрушаването им.

През двадесетте години на XX в. тук отсядат редица художници: Матис, Сутин, Шагал, Реноар, Синяк, Модилияни, Дюфи; писатели: Жид, Жионо, Кокто, Превер; актьори: Ив Монтан, Лино Вентура, Симон Синьоре, Роми Шнайдер, Роджър Мур, Тони Къртис…

През 1964 г. Малро открива тук Фондацията Мегт, проектирана и осъществена съвместно от семейство Мегт и художници като Джакомети, Шагал, Миро и Калдер.