Клюни, Париж

Краят на януари
Началото на века

Входът в Музея на средновековните декоративни изкуства

Към 1330 г. Пиер дьо Шалю, абат на Клюни в Бургундия, купува руините на римските терми, подпалени от нашествениците варвари в края на III в., и околния терен за могъщото бургундско абатство и строеж на резиденция за абатите, пристигнали в Париж, и колежа, който основали в близост до Сорбоната. Жак от Амбоаз, епископ на Клермон и абат на Жюмеж, престроява сградата в края на XV в., запазила се във вида си до днес. Домът често приема гости. През 1515 г. Мария Тюдор, вдовица на Людовик XII – тогава осемнадесетгодишна, и омъжена за петдесетгодишния крал, идва тук за времето на уединение, наложено й от траура. Приемникът на Людовик XII Франсоа Първи упражнява строг надзор над “бялата кралица” (вдовиците на кралете се обличат в бяло). Узнавайки за идването на дете, което би отстранило династията Валоа-Ангулем от престола, една нощ, изненадвайки я в компанията на младия херцог на Съфок, той принуждава двойката да сключи незабавно брак в параклиса и я връща в Англия.
През XVII в. домът служи за резиденция на папските нунции, сред които и Мазарен.
При Революцията е обявен за национална собственост и продаден. Настанилите се тук наематели са хирург, бъчвар, печатар, перачка…