Щях да се обърна
Отзад – напред
Отляво – надясно
Отдолу – нагоре
Отвътре – навън
Да видя къде съм се скрила
Че никаква ме няма

Щях да си изтръгна
Очите – ожулените
От изпуснати разговори
И натъртени мълчания
Да се видя погледна
На какво приличам
На нищо не приличам

Щях да си завържа
Езика – изсъхналия
От сдъвкани забележки
И двусмислени обещания
И да си кресна: МЛЪКНИ!
Веднъж за винаги.

Щях да си оставя само
Ушите – изкаляните
(Закон на Канавката – като се влачиш по уши, пълнят се с кал)
Да ги промия
С алкохолен разтвор
От 2/3 „обичам те”
И 1/3 „жива съм”
Цигари колкото поеме
И щипка марихуана

Да изчистя събраните глупости
Пласт върху пласт
Година върху година
И тогава – пречистени – щях да ги отрежа
И да ги изпратя в запечатан плик
До себе си.

Щях, ако ми стискаше.
Сега ми стиска само обувката
Лявата.