Утре ще се превърна в цигара. Ще бъда твоята наслада и отрова.
Утре ще ме запалиш и ще изгоря, ще изгоря бързо и ще се превърна в синкав дим, който се вие и гърчи в агония, докато изчезне.
Утре ще съм предмет, вещ. Без да мога да се движа.
Утре ще съм като муха, която чертае фасетъчни многоъгълници около лампата (дали изчислява ъглите на завоите?). Утре ще съм лампата, на която мухата каца.
Утре ще съм всеки предмет в тази стая, ще съм неподвижния въздух, невидимия прах.
Утре ще ме има навсякъде и никъде едновременно.
Утре ще съм тик-такането на часовника, ще съм стрелките и ще се въртя в кръг, докато ми се изтощят батериите.
Утре ще съм времето.
Утре ще изчезна.