Южната фасада на
Висшето национално училище по декоративни изкуства
(архитекти Люк-Арсен Анри и Филип Старк)
Париж

Краят на януари
Началото на века

Старк казва за себе си: “Аз съм производител на изненади, будител, създател на въздушни течения. Това, което ме интересува, е минувачът да си каже: гледай ти, гледай ти!”
При първоначалната реализация стъклото на витражите е заменено с прозрачен мрамор, вграден в мраморна рамка. Фасадата е в два тона, единият непрозрачен, другият – прозрачен, и реализирана изцяло от италиански мрамор от тип статуарио или арабескато. Изградена е от големи модули с ширина 3.40 м и височина 3.90 м, и с дебелина 3 см, като всеки модул е изсечен от монолитен блок, за да се запази рисунъкът на мрамора.
Използвана е класическата фигура на сляпата рамка, с радикално използване на традиционен мрамор, създаващ едно първо впечатление за нормалност, но даващ простор за възникване на магията на живота. Защото този прозрачен мрамор пропуска навън живота на училището през деня и светлините и сенките му през нощта, превръщайки се в туптящ витраж... Фасадата е спокойна, дистанцирана, сведена до изражението на един-единствен символ – рамката, и използването на един-единствен материал – традиционният мрамор, превърнат от технологиите в магия...
Във вътрешността на сградата монументалното витото стълбище е червено, подобно на червена завеса, отсъствуваща от сцената, загатната от сляпата рамка...
В сградата, носеща името на Еразъм, се намират отделите, свързани с обучението по графичен дизайн, типография, печат върху текстил, фотография, видео, илюстрация, гравюра, сериграфия, мултимедиа, информатика, с една дума, изображението, или на френски, картината.

Обитаващите тези клетки без прозорци, обаче, са се чувствували вътре като затворени, поради което мраморните блокове биват свалени и заменени със стъкла (по времето, по което бях там, атмосферата зад уж прозрачния мрамор бе, меко казано, подтискаща)...