Трастевере, Рим
12 март 2006 г.

Виа делла Лунгаретта

Асмодей - Asmodeus или Асмодис, Ашмаел, Деница - според книгата на Енох, е предводителят на разбунтувалите се ангели,
създали потомство със смъртни жени, за което впоследствие били изгонени от Рая.
Падайки от небето последен, Асмодей се обръща и съзира Бог, като от това му остават два белега във формата на проблясък във всяко око - спомен за Божия образ. Винаги в центъра на най-кръвопролитние битки. По-късно намразен и прогонен от събратята си заради това,
че още носи в очите си образа, напомнящ им за изгубеното, се разкъсва на две, лутайки се сам из пустинята, за да има другар в скитанията си.
Другата половина на демона е позната под името Имодей.

Отъждествяван с демона на похотта, разврата и гнева.
Приписват му необяснимата ярост, в която изпадат хората, и нечовешките дела, извършени от тях.
Изобразяван е яздещ на дракон, с три глави (бича, овнешка и човешка) и с крака на петел.

Отговорен за разпространението на единия от седемте смъртни гряха - сластолюбието.

АСМОДЕЙ (древноевр. «Ашмедай») - персонаж от следбиблейската демонология.
Вероятно е заимстван от иранската митология, където Айшма дева е демонът на яростта и похотта.
Асмодей фигурира и в качеството на цар на демоните; понякога се отъждествва със сатаната.
Гърците го отъждествявали и с духа-губител Аполион. Асмодей се споменава в Талмуда.
Познат е като дух на съпружеското нещастие и ревността.
В библейската Книга на Товит се разказва историята на страстта му към Сара, Рагуиловата дъщеря.
Тя се омъжвала седем пъти и всеки път Асмодей убивал мъжа й в първата брачна нощ.
Накрая Товит изгонил демона чрез сожжение на сърцето и черния дроб на риба.