Ако свалянето не започне автоматично натиснете тук.
За повече информация относно използването на снимките и Creative Commons лицензиите вижте CC инфо страница.
Гласуването е активно само за снимки в Албум 'Избрано'.
Понте, Рим
9 март 2006 г.
Виа деи Коронари
Улицата на броениците
Опит за възстановка на прозореца на Фиамета
Някои от изследователите на Бокачо считат, че образът на Фиамета от Ла Бригата има реален прототип, Мария д’Аквино, в която Бокачо се влюбил. Фиамета често се появява в произведенията на Бокачо (Филоколо и Елегията на Мадона Фиамета) и обикновено се описва по един и същи начин: “косите й са толкова руси, че светът не познава нищо подобно; те засенчват благородното й високо бяло чело, под което се вият кривите на черни и най-тънки вежди... а под тези закачливи очи... бузи, чийто цвят не е на нещо друго, а на млякото...
В Декамерон Фиамета е една от най-самоуверените жени. Тя често въвлича Филострато и останалите в състезания по разказване на истории за естеството на любовта. Тя е умна, независима и находчива жена, възхищаваща се от същите качества у другите. Фиамета често разказва истории за мошеничества и наслада в истории за силни женски характери. Тонът й е изключително позитивен, с изключение на този в разказите от Четвъртия и Петия ден.
Та, както вече споменах, Виа деи Коронари, първата права улица в Рим, била открита от папа Сикст IV през XV в., но славата й пораснала чак при понтификата на Александър VI Борджия, познат в историята като развратник и отровител, каквито впрочем били и незаконните му деца Чезаре и Лукреция. Та някога улицата била обитавана от благородници и техните куртизанки. Една от тях, а именно Фиамета, дори дала името си на един от площадите по нея. Била метреса на Чезаре и къщата й на № 156-157 била посещавана често от Лукреция и самия папа. Уличните клюки гласят, че когато мазето било разровено, под паважа били открити труповете на някои от любовниците й... В един прекрасен ден Фиамета обаче изчезнала и прозорецът, от който наблюдавала и очаквала посещенията на Борджиите, бил зазидан. Монахините от близкия Сан Грегорио го зазидали, за да заличат срама й. Казват, че се покаяла и оттеглила, прекарвайки остатъка от живота си в молитва и съзерцание... Или пък просто Борджиите намерили начин да поставят край на компрометиращото ги приятелство?
Понте, Рим
9 март 2006 г.
Виа деи Коронари
Улицата на броениците
Опит за възстановка на прозореца на Фиамета
Някои от изследователите на Бокачо считат, че образът на Фиамета от Ла Бригата има реален прототип, Мария д’Аквино, в която Бокачо се влюбил. Фиамета често се появява в произведенията на Бокачо (Филоколо и Елегията на Мадона Фиамета) и обикновено се описва по един и същи начин: “косите й са толкова руси, че светът не познава нищо подобно; те засенчват благородното й високо бяло чело, под което се вият кривите на черни и най-тънки вежди... а под тези закачливи очи... бузи, чийто цвят не е на нещо друго, а на млякото...
В Декамерон Фиамета е една от най-самоуверените жени. Тя често въвлича Филострато и останалите в състезания по разказване на истории за естеството на любовта. Тя е умна, независима и находчива жена, възхищаваща се от същите качества у другите. Фиамета често разказва истории за мошеничества и наслада в истории за силни женски характери. Тонът й е изключително позитивен, с изключение на този в разказите от Четвъртия и Петия ден.
Та, както вече споменах, Виа деи Коронари, първата права улица в Рим, била открита от папа Сикст IV през XV в., но славата й пораснала чак при понтификата на Александър VI Борджия, познат в историята като развратник и отровител, каквито впрочем били и незаконните му деца Чезаре и Лукреция. Та някога улицата била обитавана от благородници и техните куртизанки. Една от тях, а именно Фиамета, дори дала името си на един от площадите по нея. Била метреса на Чезаре и къщата й на № 156-157 била посещавана често от Лукреция и самия папа. Уличните клюки гласят, че когато мазето било разровено, под паважа били открити труповете на някои от любовниците й... В един прекрасен ден Фиамета обаче изчезнала и прозорецът, от който наблюдавала и очаквала посещенията на Борджиите, бил зазидан. Монахините от близкия Сан Грегорио го зазидали, за да заличат срама й. Казват, че се покаяла и оттеглила, прекарвайки остатъка от живота си в молитва и съзерцание... Или пък просто Борджиите намерили начин да поставят край на компрометиращото ги приятелство?
Няма предложени.
Ако не виждате всички степени на скалата мониторът ви не е настроен добре.
