Няма да вали, но е облачно. Небето е огромна гъсеница. В сички се прибират под чадърите си.
- Бау – засича ме едно бяло куче.
Изчаквам го да завие и пресичам. Точно преди тротоара стъпвам накриво в една снощна локва пълна с отразени облаци. Размахвам ръце, залитам. Почти запазвам равновесие. Почти. Не мога да плувам в локви. Преди да потъна, с периферното си зрение, виждам как две кучета се сбласкват. Грозна гледка. Хвърчат очи, лапи, разбити черепи. Локвата е плитка, едва ми стига до гърдите. Издърпвам се на тротоара. Едното куче се е блъснало странично и е оцеляло. За другото няма никакъв шанс. Лежи изпотрошено на една страна, ребрата му стърчат през кожата. Стотици уплашени бълхи бягат накуцвайки и пищят. Помагам на няколко, въпреки че още не съм се съвзел напълно от шокът. Долетяват линейки, кацат шумно сред отломките, качват на носилката онова с шансовете и забравят за другото. То вече е мъртво сред кървищата и мозъка си. Каква трагедия. Прибирам се вкъщи преди да настина. Близо е.
Вземам душ. Преобличам се. Пие ми се бира. Излизам с бутилката в ръка. Мъртвото куче е все още там. Връщам се с бирата. Опитвам се да не поглеждам към кучето. Но не мога да се сдържа. И утре ще мина оттам. Не мога. По-добре да се преместя в друг град.
Никой не прибира умрелите кучета.
Няма да вали, но е облачно. Небето е огромна гъсеница. В сички се прибират под чадърите си.
- Бау – засича ме едно бяло куче.
Изчаквам го да завие и пресичам. Точно преди тротоара стъпвам накриво в една снощна локва пълна с отразени облаци. Размахвам ръце, залитам. Почти запазвам равновесие. Почти. Не мога да плувам в локви. Преди да потъна, с периферното си зрение, виждам как две кучета се сбласкват. Грозна гледка. Хвърчат очи, лапи, разбити черепи. Локвата е плитка, едва ми стига до гърдите. Издърпвам се на тротоара. Едното куче се е блъснало странично и е оцеляло. За другото няма никакъв шанс. Лежи изпотрошено на една страна, ребрата му стърчат през кожата. Стотици уплашени бълхи бягат накуцвайки и пищят. Помагам на няколко, въпреки че още не съм се съвзел напълно от шокът. Долетяват линейки, кацат шумно сред отломките, качват на носилката онова с шансовете и забравят за другото. То вече е мъртво сред кървищата и мозъка си. Каква трагедия. Прибирам се вкъщи преди да настина. Близо е.
Вземам душ. Преобличам се. Пие ми се бира. Излизам с бутилката в ръка. Мъртвото куче е все още там. Връщам се с бирата. Опитвам се да не поглеждам към кучето. Но не мога да се сдържа. И утре ще мина оттам. Не мога. По-добре да се преместя в друг град.
Никой не прибира умрелите кучета.