Нощ е вън,
сенките стават от сън.
Вървя тиха и сама,
страх ме е от черната тъма.
Капка кръв и перо,
потъва в локвата само.
Чужда болка на мен се излива,
един живот си отива!!!
Нощ е вън,
сенките стават от сън.
Вървя тиха и сама,
страх ме е от черната тъма.
Капка кръв и перо,
потъва в локвата само.
Чужда болка на мен се излива,
един живот си отива!!!
