Името Метеора в превод от гръцки означава “Между земята и небето”(поради факта, че всички манастири в местността висят над шеметна бездна. Метеора, или “колони в небесата”, както още я нарича ЮНЕСКО, е включена в Списъка за Световно наследство през 1988 г. Местността Метеора се намира в областта Тесалия в Централна Гърция, в близост до град Каламбака. Причудливите скали, върху които са построени манастирите Метеора са били някога на дъното на огромен воден басейн. Моделирани от изтеглилата се вода и погалени от вятъра, днес те представляват впечатляващи скални конгломерати. Смятя се, че първите отшелници са се заселили в Метеора през IX – X в. Те водели аскетичен живот в скалните ниши, като всекидневно се събирали за молитва. През 1334 г. тук се установил монахът от Света гора Атанасий Метеорски. Неизвестно как, той успял да се покатери по 150-метровата скала, където заживял и по-късно основал манастира “Големият Метеор”. До храмовете на вярата и Бога през Средновековието се стигало чрез дървени стълби и плетени кошове. Днес “свръзката” между скалите е туристическа атракция. Днес едва 5 от общо 24-те изградени манастира са действащи, които приличат по-скоро на защитени крепости, а може би действително са такива – крепости на християнството. Това са “Големият Метеор”, “Св. Варлаам” , “Св. Стефан”, “Св. Троица” и “Св. Николай”.
Името Метеора в превод от гръцки означава “Между земята и небето”(поради факта, че всички манастири в местността висят над шеметна бездна. Метеора, или “колони в небесата”, както още я нарича ЮНЕСКО, е включена в Списъка за Световно наследство през 1988 г. Местността Метеора се намира в областта Тесалия в Централна Гърция, в близост до град Каламбака. Причудливите скали, върху които са построени манастирите Метеора са били някога на дъното на огромен воден басейн. Моделирани от изтеглилата се вода и погалени от вятъра, днес те представляват впечатляващи скални конгломерати. Смятя се, че първите отшелници са се заселили в Метеора през IX – X в. Те водели аскетичен живот в скалните ниши, като всекидневно се събирали за молитва. През 1334 г. тук се установил монахът от Света гора Атанасий Метеорски. Неизвестно как, той успял да се покатери по 150-метровата скала, където заживял и по-късно основал манастира “Големият Метеор”. До храмовете на вярата и Бога през Средновековието се стигало чрез дървени стълби и плетени кошове. Днес “свръзката” между скалите е туристическа атракция. Днес едва 5 от общо 24-те изградени манастира са действащи, които приличат по-скоро на защитени крепости, а може би действително са такива – крепости на християнството. Това са “Големият Метеор”, “Св. Варлаам” , “Св. Стефан”, “Св. Троица” и “Св. Николай”.